Преглед на „Приказки от Сиан“ Сиан“
Преглед на „Приказки от Сиан“ Сиан“
Blog Article
На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.
Тоя разговор, станал с нисък глас, биде чут обаче и от другите в кафенето.
Действието в нея се развива в наши дни, на брега на Дунава, който по думите на писателя продължава старателно да отмерва човешките времена.
— Хайде да си тръгваме… Тука не е за нас — каза той безпокойно.
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
Авторът е известен не само със своите разкази и повести, а също така приказки и басни за деца, поеми, хумористични разкази и сценки, както и лирични стихотворения.
— Ах, вие ли сте? — извиках замаян и поразен, като познах в тоя селянин русия италианец в синята блуза при карнарските кривини, същия, който преряза с кама стремената.
Ще посетите Летния дворец – най-голямата и Разкази за Сиан запазена императорска градина в Китай
— Като вървя с потерята, аз съм в пълна безопасност… Кому ще хрумне на ума да ме подозре сега! Целият свят е уверен, че Левски сега се крие в миша дупка… Слез, слез!
Голямата територия на Китай предлага изключително много места, чакащи да бъдат посетени.
Самотна майка е набедена за наемна убийца в невероятно забавния трилър „Финли Донован избива рибата“
Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:
Тук лисицата ни показва, че когато много си повярваме, може доста да си изпатим. А гъската ни учи, че с остър ум и творческо мислене можем да решим всяка трудност.
Али чауш неволно се обърна и го погледна. Сивите, ясни, спокойни очи на Апостола се спосрещнаха с Алиовите.